„Обичай тялото си, харесвай несъвършенствата си и се приеми такъв, какъвто си!“ – повтарят вече няколко години психолози, терапевти и всякакви гурута. Учат да не попадаме в плен на манията за перфектните мерки, а да обикнем тялото си и да живеем в хармония със себе си, без значение какво показва кантарът или какво виждаме в огледалото. Доколко тези напътствия са полезни за здравето? Кога ситуацията излиза извън контрол? Как да разберем дали това е опасно? На тези и още други въпроси, ще се опитаме да дадем отговор в следващите редове.
В България около 3 100 000 души са с наднормено тегло, със затлъстяване 1 250 000 и с метаболитен синдром: близо 2 000 000.
КАКВО Е МЕТАБОЛИТЕН СИНДРОМ?
Метаболитният синдром представлява комплекс от взаимосвързани рискови фактори за развитие на диабет тип II и сърдечно-съдови заболявания:
- Обиколка на талията >94 см при мъже и >80 см при жени
- Повишено кръвно налягане – 140/90 mmHg
- Повишени нива на кръвна захар ≥6.1 mmol/l
- Намалени нива на HDL холестерола <1.0 mmol/l при мъже и <1.3 mmol/l при жени
- Завишени стойностти на триглицериди >1.7 mmol/l
Според Българския институт „Метаболитен синдром“ се изисква наличието на поне 3 от изброените критерии, за да се приеме диагнозата метаболитен синдром.
Дефиницията на Светованата здравна организация (СЗО) подчертава ролята на инсулиновата резистентност като основен подлежащ рисков фактор за поставяне на диагнозата. Инсулинова резистенстност е състояние, при което клетките губят чувствителността си и не могат да усвоят произведения от панкреаса инсулин.
Инсулинозависимите клетки са тези, които директно изгарят глюкозата и я превръщат в енергия: това са клетките на черния дроб, еритроцитите, мускулите и мозъка. Те усвояват глюкозата посредством рецептори, които се намират върху тях. Когато рецепторите изгубят своята чувствителност , тогава глюкозата в клетките намалява и се налага използването на складираният в черния дроб гликоген. Неусвоената глюкоза се н
атрупва в кръвта и води до хипергликемия, която от своя страна може да увреди сърдечно-съдовата и нервната системи.
Честотата на развитието на метаболитния синдром достигна епидемични размери през последните две десетилетия, като голяма част от тях все още не са диагностицирани. Причините за това са промяна в стила на живот-намалена двигателна активност, промяна в режима на хранене и увеличаващата се честота на затлъстяване. Ранното откриване и управление на метаболитния синдром може да окаже влияние не само върху превенцията на диабет тип II, но и на сърдечно – съдовите заболявания. С оглед на посочените рискови фактори ясно се демонстрира, че този синдром е широко разпространен както у нас, така и в световен мащаб, което до голяма степен е във връзка със затлъстяването и заседналия начин на живот.